Пътешествие през науката и мъдростта

Когато въпросът не е просто въпрос..
Има въпроси, които не остаряват. Не защото никой не е дал отговор, а защото отговорът се променя с нас, с времето, с опита, с начина, по който чувстваме и мислим. Един такъв въпрос е: откъде започва болестта? Или, откъде започва здравето?

Дали всичко тръгва от мислите, които оформят реалността ни? Или от червата, в които живеят милиарди микроорганизми, дирижиращи хормоните и имунната ни система? А може би от гените, които наследяваме и носим като таен шифър? Или пък от средата, въздуха, водата, стреса, травмите, храната…?

Днес науката се доближава до това, което древните мъдреци винаги са знаели, а именно, че ние не сме отделни части, ние сме система. Тялото не е само органи, а пространство, в което душата, духът и материята съжителстват понякога в хармония, понякога в конфликт. Затова и болестта рядко има само едно начало.

Нека тръгнем на път. През векове, идеи, теории и открития в търсене на онова първо нещо, което създава всяко следващо.

Хипократ, Парацелз, Ханеман, Кент – какво ни казва историята?

Хипократ, бащата на медицината, вярвал, че болестта е резултат от дисбаланс между човека и природата. Тялото според него има естествена интелигентност, която, ако бъде оставена без намеса, може да се саморегулира. Той пръв загатва: “всички болести започват в червата “,векове преди да открием микробиома. Днес науката сякаш най-сетне го догонва.

Парацелз, мистик и алхимик от Ренесанса, виждал човека като микрокосмос, в който се отразява цялата Вселена. За него причината за всяка болест била енергийна, духовна, психологическа, а не само физическа. Той вярвал, че мисълта и намерението са лечебна сила, че природата съдържа лекарства, но истинското изцеление започва отвътре.

Самуел Ханеман, създателят на хомеопатията, въвежда идеята за миазмите, невидими динамични влияния, които нарушават жизнената сила. Макар и да не използва термина “микроб” той описва влияния, напомнящи на патогени или енергийни отпечатъци, носещи се през поколенията. За Ханеман нарушението на жизнената сила води до болест.

Джеймс Тайлър Кент, наследник на Ханеман, задълбочава идеята, че първопричината е винаги в ума. За него няма истинско изцеление, ако не е засегнато менталното и емоционално ниво. Тялото е само израз на по-дълбок вътрешен конфликт.

Емоциите: кодирана болка, скрит език на тялото

Психотерапевтите Вилхелм Райх и Александър Лоуен поставят началото на т.нар. телесно-ориентирана психотерапия, която разглежда тялото като ключ към разбирането на психиката. Райх, ученик на Зигмунд Фройд, развива теорията за „мускулната броня“, идея, според която потиснатите емоции и травми се натрупват в тялото под формата на хронични мускулни напрежения. Той вярвал, че освобождаването на тези блокажи чрез работа с тялото може да доведе до психично изцеление. Александър Лоуен, ученик на Райх, доразвива тези идеи чрез създаването на биоенергийния анализ. Според него телесната стойка, движенията и дишането отразяват дълбоки емоционални състояния и преживявания. Той разглежда тялото и психиката като неразривно свързани, за да се постигне истинско излекуване, е нужно да се работи, както с ума, така и с тялото.

Луиз Хей, от своя страна, изразява това по обикновен и достъпен начин: „Всяка болест е свързана с мисъл.“ Ако променим мисълта, променяме тялото.

Психосоматиката днес изследва тези връзки научно. Габор Мате, например, показва как потиснатите емоции могат да доведат до сериозни заболявания като рак, автоимунни болести и хронични състояния. Това се случва най-често при хора, които винаги се стараят да бъдат „удобни“ за другите и, които не се противопоставят, не показват гняв, и избягват конфликти.

Потиснатите емоции не изчезват, те се трансформират. Натрупват се в мускули, органи, тъкани. Създават напрежение, което тялото рано или късно започва да изразява чрез симптоми. Днес психосоматичната медицина потвърждава, че всяка мисъл, всяко усещане, всяка реакция оставят следа в биохимията ни.

Гените – съдба или потенциал?

ДНК не е присъда. Това е един от големите пробиви на съвременната наука. Гените могат да се „включват“ и „изключват“ в зависимост от средата, храната, мисленето и нивата на стрес. Брус Липтън нарича това „биологията на вярата“. Според него нашите убеждения и емоции могат буквално да пренаписват генетичната ни съдба. Това е и същността на епигенетиката: ние сме носители на потенциал, но изборът дали да го активираме е наш.

Чували ли сте фрази като “майка ми го имаше, баба ми също и аз ще го имам.“.. Но гените не са присъда, те са потенциал. Ние не наследяваме болестта, а склонността към нея. Можем да я пренапишем. С начина, по който живеем, чувстваме и мислим. Да, информацията е в клетките, но нашата мисъл е редакторът.

Оста черва–мозък: втората нервна система

В нашите черва живеят приблизително 39 трилиона микроорганизми, повече от собствените ни човешки клетки. Това е чревният микробиом, цяла екосистема, която участва в производството на невротрансмитери като серотонин и допамин, регулира имунитета, влияе на настроението, съня, метаболизма и дори на начина, по който възприемаме света.

Съвременната наука говори за ос на комуникация между червата и мозъка, която е двупосочна. Нарушенията в микрофлората могат да се проявят като тревожност, депресия, кожни и автоимунни състояния. Също така, хроничният стрес и лошата храна могат да разрушат чревната бариера и да доведат до системно възпаление.

Ние не сме само това, което ядем. Ние сме това, което храносмиламе, абсорбираме и интерпретираме.

Околната среда – Въздух, вода, токсини

Пестициди, хормони, радиация, тежки метали, вода, въздух, антибиотици без нужда, съвременната среда често надвишава капацитета на организма да се саморегулира и всеки един от изредените фактори може да наруши баланса. Но не всеки, изложен на токсини, се разболява. Болестта се случва, когато вътрешната почва е податлива. Ключов фактор е вътрешната устойчивост, физическа, психическа, емоционална. Както казва Парацелз: “дозата прави отровата”. Но и устойчивостта прави защитата.

Началото е още преди началото: утробата и първият дъх

Физическото и емоционално състояние на майката по време на бременност оставя дълбок отпечатък върху бъдещото здраве на детето. Хормоните на стреса, начинът на хранене, дори мислите ѝ се предават. Начинът на раждане (естествено или секцио), кърменето, ранният контакт кожа до кожа, всичко това изгражда първия микробиом, психиката на детето и базата на имунитета. Тоест, болестта може да започне още преди животът да е започнал. Или пък здравето може да бъде засято още тогава. Програмата за здраве или болест се пише още преди първия дъх.

Мисълта – финалният диригент

Тя е невидимият архитект на реалността ни. Мисълта активира нервната система, въздейства върху имунитета, оформя възприятието, което пък предопределя как ще реагира тялото. Страх или доверие? Съпротива или поток? Това не е философия, това е физиология. Мисълта и вярата могат да предизвикат реални физиологични промени.

Джо Диспенза работи с идеята, че ако променим мозъка си, можем да променим тялото си и има реални случаи на регресия на болести чрез работа с ума и емоциите, защото мисълта не реагира на реалността, тя я създава.

Ние сме съвкупност, не симптом

Кое е първо? Червата, умът, гените, средата, емоцията? Отговорът не е едно, а всичко. Болестта започва там, където цялото е изгубило връзка със себе си. Понякога това е травма, друг път е хроничен стрес, лоша храна, или неосъзната емоция. Но винаги става въпрос за разпад на връзка, вътрешна или външна. Затова изцелението не е само лечение на орган. То е връщане към себе си. Болестта е послание. Не е вина, а покана за вътрешно пренареждане. Не започва в органа, а в системата - душа, ум, тяло. И да, често първата крачка е мисълта. Но зад нея стоят червата, средата, изборите, преживяванията. Ние сме композиторите на музиката на живота. И добрата новина е, че можем да пренапишем нотите с осъзнатост, грижа, храна, движение, спокойствие и любов.

А ти кое вярваш, че е първо при теб? Къде започва твоята история на здравето?

Българската земя не е обикновено място, а жива памет. Тя е душа, закодирана в скала, в шепота на тревата, в билката, която никне и лекува. Тя помни.

Помни стъпките на древните ни предци, жертвите, молитвите, песните и силата, с която сме оцелявали през вековете. Земя, пропита с дъха на вековни гори и древно знание, което не се побира в страницитна книгите, а се предава чрез дума и докосване. Знание, което се усеща, съхранявано не в документи, а в кръвната памет на един народ, преживял империи и забвения, но не и загуба на своята връзка с природата и невидимото. Българската земя не само помни, тя предава. На онези, които умеят да слушат.
По нашите земи от хилядолетия са живели хора, които лекуват, както телата, така и душите. Жените, които баят на вода и говорят със звездите. Старците, които познават ритъма на билките. Хора, които не са учили от книги, но знаят и това знание тече през кръвта им, като спомен от други времена.

Тези хора са били наричани биляри, знахари, баячки. Те не са се учили в школи, а чрез предание – от баба на внучка, от старец на момче. Още през XIX век са описани от учени като самоуки лечители, които успешно се справят с болести, с билки и молитва. Всяка общност е имала своя пазител на тайната, онзи, който „знае “. И често тези хора са били последна надежда там, където тогава друга медицина не е стигала.
Във всяко село е имало човек, който лекува. Понякога със сварена билка. Друг път с думи, които се казват наум, или с ръце, които просто знаят къде да докоснат. И когато го питаш как го умее, ще ти каже: „ предадено ми е от баба, от прабаба.”
Това не е легенда.
Днес науката потвърждава това, което нашите предци са усещали интуитивно България е една от най-енергийните точки на планетата.

Със стотици извори, минерални води и електромагнитни полета, които лекуват. Геолози доказват, че райони като Рупите, Белинташ, Перперикон, Седемте Рилски Езера и Кръстова гора излъчват силни електромагнитни вълни – естествено енергийно поле. Биоенерготерапевти и изследователи описват тези места като „природни акумулатори на живот”. Археолозите откриват следи от тракийски култови центрове, където се е практикувало свещено лечение с вода, камък, звук.
Научни изследвания потвърждават, че геомагнитните аномалии в тези райони влияят на човешкото тяло, нормализират кръвното налягане, намаляват стреса и подобряват съня, изцеляват. Не е случайност, че траките са избирали именно тези места за своите светилища и обреди. Те са познавали енергията на земята така, както ние днес усещаме силата на съвременните технолохгии.
България е известна със своите минерални води, които се използват от древността за лечение на различни заболявания. Местата около минерални извори като тези в Хисаря, Банкя и други, са били използвани още от римската епоха и траките, които вярвали в тяхната лечебна сила. Научни изследвания потвърждават, че минералните води съдържат полезни вещества, които могат да подобрят здравето, като облекчават болки в ставите, проблеми с храносмилането и кожни заболявания.

Не е случайно, че точно тук растат над 750 вида лечебни билки, много от тях с изключителна чистота и биохимичен състав.

България е сред най-богатите на лечебни растения страни в Европа, много от които са признати заради своята висока концентрация на биологично активни вещества. Билките, които растат в региона, като розмарин, лайка, жълт кантарион, риган, бял равнец, мурсалски чай и други, съдържат антиоксиданти, противовъзпалителни и антисептични компоненти, които могат да подпомогнат лечението на редица заболявания. Научни изследвания показват, че някои от тези билки имат доказан терапевтичен ефект, който може да се използва в съвременната медицина.
Други билки, типични за нашия край, са: самобайка, родопски силивряк, див исоп, червен кантарион, черен оман, лавандула, мащерка, липа и мелиса. Тези растения растат в различни райони на България и са част от богатото билково наследство на страната, като всяка от тях носи своята специфична сила в народната медицина.
Изследвания сочат, че това са около 20% от цялата ни флора – истинска съкровищница, каквато малко други държави в Европа могат да покажат. Някои от тези билки се срещат единствено на нашата територия. Те растат в енергийно наситени райони и носят в себе си не само химия, а и памет, същата, която хилядолетия наред е служила за лечение на тяло и дух.
Друг, не случаен факт е, че на тази земя са се родили хора с необясними дарби.

Баба Ванга, Преподобна Стойна, Дядо Влайчо, Петър Дънов, Слава Севрюкова– имената им се носят през времето не като мит, а като живо доказателство, че българската земя събужда у човека дълбоко знание и пророческа сила. Жени и мъже, родени с дар, но отгледани от земя, която учи чрез корените, не чрез книги. Тези хора не са случайност. Те са плод на място, където духът се буди с всеки изгрев на слънцето.
И докато светът търси чудеса, ние сме родени върху едно.

Не сме случаен народ. Ние сме древен народ, оцелял въпреки всичко. Защото носим корен, който не се къса. И защото от тази земя извират не само извори, а знание, което не може да бъде изтръгнато.
Знание, което е било подтискано, отричано, понякога дори осмивано, но никога – забравено. То е закодирано в езика ни, в песните, в погледа на старата жена, която знае кога „не е от тази болка“. Това е знание не на логиката, а на връзката между човека, земята и всичко живо. Знанието и силата на земята не са само дарове, а отговорност. Човекът трябва да бъде пазител на това наследство, като уважава и защитава природата, както тя ни е дарявала през вековете. В съвременния свят, когато традициите и науката могат да се обединят, нашата отговорност да се грижим за земята става още по-голяма. Земята не е само източник на живот, но и съюзник, с който трябва да съществуваме в съгласие, за да предадем това знание и сила на бъдещите поколения.

Знанието не умира - то заспива, докато нещо или някой го събуди. В днешно време, когато светът отново търси смисъл, а ние наследниците на траки, на знахари, на жени, които шепнат над вода, трябва да си спомним. Да не търсим навън, а да се обърнем навътре, към корена. Да се върнем към тихото познание. Към връзката между човека и природата. Към ръцете, които лекуват, защото обичат. И към земята, която никога не забравя.

Автор: Милена Мачева

Не всичко, което усещаш, е твое. Но всичко, което задържиш, става част от теб.
Здраве, имунитет, предразположения, превенция - все познати теми, които обикновено свързваме с физическото ни състояние. Имаме изградени навици да се грижим за това как да се предпазим от боледуване, какви добавки да взимаме превантивно, как да повишим физическия си имунитет, за да не се разболяваме често или поне болестите да преминават по-леко.
Но колко от нас отделят време да повишат енергийния си имунитет, от който всъщност често започва всичко останало?

Когато енергията ни е ниска, когато вибрациите ни са понижени, ние започваме да привличаме сходното като вируси, бактерии, негативни мисли и емоции, защото и те са с ниска вибрация. Поддържането на енергийната ни чистота и хигиена е също толкова важно, колкото и физическата.
Пролетта е идеалният момент да обърнем внимание именно на това – тя е символ на обновление, на лекота и ново начало. Както почистваме домовете си през пролетта, така и енергийните ни тела се нуждаят от прочистване, за да освободим място за свежа енергия..
Представи си бутилка, пълна с кал. Може да я излъскаш отвън до блясък, но ако вътре е мръсна, същността ѝ не се е променила.

Така е и с нас – енергийното ни състояние, вътрешният ни мир или хаос, вибрацията, на която трептим, определят нивото на нашата енергийна устойчивост. Понякога усещанията ни отразяват външни влияния. Умората, тревожността и раздразнението, които изпитваш, може дори да не принадлежат на теб. Ние сме отворени системи, възприемаме вибрации, думи, емоции, погледи, мисли. Ако не поддържаме енергийна хигиена, тези влияния лесно се „залепват “за нас и ни изместват от вътрешния ни център.
Сигурно си имал моменти, в които само след петминутен разговор с някого се чувстваш изцеден и напрегнат. Това е знак, че си поел чужда енергия. Наблюдавай как се чувстваш след контакти, това е един от най-точните индикатори за нуждата от енергийно почистване.
Ако усещаш, че изведнъж си разстроен без ясна причина; ако след разговор с някого си емоционално или физически изцеден; ако влизаш в помещение и на мига чувстваш странна тежест; ако изпитваш мисли или чувства, които сякаш не са твои; ако усещаш липса на концентрация и все едно си се „изместил “от центъра си, напълно възможно е да си поел чужда енергия.
Затова е важно всеки ден да се връщаш към себе си. Съзнателното заземяване може да се случи дори само с няколко дълбоки вдишвания и мисълта „връщам се в себе си.“ Полезно е да ходиш бос, да докосваш земята, дърво, вода, защото природата балансира. Представяй си как си обгърнат от светлина, енергиен щит или светъл балон. Визуализацията на защита не е обикновена игра на въображението, а инструмент, чрез който съзнанието ни започва да изгражда реална бариера между нас и външния свят. Въображението е канал към подсъзнанието, когато визуализираш светлина, щит или енергиен балон около себе си, ти всъщност изпращаш команда към тялото и енергията си да се подредят, да се активират и да започнат да вибрират в защита. Мозъкът не прави разлика между реално и живо и точно в това е силата на осъзнатото намерение.
Ежедневната енергийна хигиена е като душ за душата – кратки, осъзнати моменти на грижа, които ни връщат в центъра.

Когато поставяме ясни граници, избираме с внимание какво допускаме до себе си и си даряваме тишина, ние поддържаме своята енергия чиста, ясна и стабилна. Важно е да не позволяваме нашият вътрешен баланс да бъде нарушен. Когато си в себе си и в своя център, никой не може да те въвлече в неговия хаос. Дори когато си сред много хора или в напрегната среда, можеш съзнателно да поставиш енергийна граница и да запазиш вътрешната си цялост.
Никой не може да те събори, ако ти сам не отстъпиш силата си.

Всяко външно влияние има сила само ако му позволиш да влезне в теб. Истинската устойчивост идва от това да знаеш кой си и да стоиш в тази истина, без да се разклащаш от чужди емоции, думи или поведение. Твоето вътрешно пространство е твоята свещена територия, нека не влизат там онези, които не знаят как да пазят тишина.
В края на деня си подари време за енергийно изчистване. Докато си под душа, си представяй как водата отмива всичко натрупано и негативно, сякаш пада черно от теб. Можеш да опушиш пространството и себе си със салвия, да пуснеш музика с висока честота, да кажеш мантра, да направиш кратка медитация или практика като Рейки. Всичко това връща тялото, ума и енергията в състояние на покой. Избирай внимателно каква информация допускаш до себе си през деня – социални мрежи, новини и т.н. А сутрин можеш да си правиш кратка настройка, като кажеш: „Днес избирам да бъда в хармония със себе си.“ Поставяй граници с околните, не всеки разговор заслужава вниманието и енергията ти.
Започни да се питаш по-често: „това, което усещам, мое ли е? “Ако отговорът е „не “, просто го върни обратно с любов, без вина, без борба.

Позволи му да се върне там, откъдето е дошло, в измерението, честотата или пространството, които му принадлежат, без да го задържаш в себе си. Това изисква осъзнатост и практика. Понякога едно дълбоко издишване с ясно намерение е достатъчно, друг път може да е нужно да си дадеш време в тишина, ритуал за пречистване или дори обикновена разходка в природата. Най-важното е да помниш, че ти имаш право да избираш какво да задържиш в себе си и какво не, ти контролираш своя ум, не той теб.
Истинският имунитет започва отвътре.

Той не е само защита от вируси и болести, а от всичко, което ни отдалечава от себе си. Когато сме енергийно чисти и в центъра си, чуваме по-ясно тялото си, интуицията си, взимаме решения с лекота и животът започва да тече по-хармонично. Като пазим енергията си чиста, пазим душата си цяла.
Истинската сила идва от това не само да се опазим енергията си, но и от това да изградим стабилен вътрешен свят. Когато имаме вътрешна опора, нашите енергийни граници стават естествени и устойчиви. Тогава външната защита вече не е борба, а продължение на нашето вътрешно състояние. Не винаги можем да променим обстоятелствата, но можем да променим честотата, на която вибрираме и така да променим начина, по който обстоятелствата ни докосват. Накратко, когато сме в мир със себе си, светът около нас започва да се пренарежда.
Грижи се за себе си не само отвън, но и отвътре, това е една от най-силните форми на любов към себе си. Защото в крайна сметка, човек не е обстоятелствата, в които живее, а честота, на която вибрира.

Автор: Милена Мачева

Всеки от нас е част от едно голямо цяло - колективното съзнание. Нашите мисли, емоции и енергия не съществуват изолирано, а създават вибрации, които се разпростират далеч отвъд нас самите. 

Махатма Ганди е казал: “Бъди промяната, която искаш да видиш в света.“ Тази дълбока мисъл ни напомня, че израстването не е само личен процес, то е принос към цялото.

Когато един човек се трансформира, той често вдъхновява и други около себе си, защото енергията, която излъчваме, резонира и влияе на околните също. 
И все пак е важно да уточним, че израстването не е състезание и не се случва по принуда, то идва в точния момент, защото всеки човек има свой собствен ритъм на израстване. Затова никой не може да бъде „насилен“ да се променя. Не съдете другите, че не са като вас, не им се сърдете, че не ви разбират. Отговаряйте с любов, въпреки всичко. Именно затова личният пример е толкова ценен, когато идва отвътре, той носи истинска сила.

Всеки има свободна воля и промяната е личен избор, която идва само и ако човек е готов. Понякога преживяваме трудности, които ни тласкат към израстване, но осъзнатото развитие започва, когато сами решим да вървим по този път. Всеки е точно там, където трябва да бъде. Няма място за вина, нито за сравнения като как и колко напредва всеки, това е индивидуален процес. 

Развитието не означава да отхвърляме сегашното си Аз, а да го приемем с любов и да му позволим да расте. 

Хората често смятат, че голямата промяна изисква драстични решения, но всъщност израстването се случва стъпка по стъпка. Малките осъзнати избори, които правим всеки ден като как реагираме, какви мисли допускаме, как се грижим за себе си, това са нещата, които оформят утрешния ден.

Когато осъзнаем своите модели, страхове и ограничаващи вярвания, ние освобождаваме пространство за нещо ново, за повече възможности и свобода. Вътрешният ни свят е отражение на това, което преживяваме отвън, но когато започнем промяната отвътре, външната реалност също се преобразява, а това неизбежно се отразява и на други.

Ако днес изберем да бъдем осъзнати и добри, какъв свят бихме създали?
Един малък избор може да предизвика вълна от промяна. 

Когато един човек повиши своето съзнание, тази промяна резонира в цялото. Ако изберем любовта пред страха, доверието пред съмнението и осъзнатостта пред хаоса, ние променяме собствения си живот, но и допринасяме за промяната на света около нас. Всяка наша мисъл, емоция и действие оформят общото поле, в което съществуваме. Когато осъзнаем тази връзка, започваме да живеем с повече грижа и отговорност не само към себе си, но и към другите.

Всеки от нас носи своята лична енергия, но ако съзнанията ни се обединят, силата ни нараства многократно. Представете си свят, в който все повече хора избират осъзнатост, мир, хармония и се фокусират върху една идея като например изцеление. Знаете ли какво ще се случи? Тази колективна енергия ще създаде осезаема промяна, защото положителните намерения се разпространяват и влияят не само на нас самите, а на цялото.

Промяната започва от един човек, но когато се съберем, тя става неудържима. Всеки, който избира да израства, става като искра в тъмното, защото светлината му озарява и други. „Една единствена свещ може да запали хиляди други, без да загуби от своята светлина“ е казал Буда. Именно така се ражда колективната промяна, от личното пробуждане споделено със света, се заражда една нова, осъзната реалност.

Автор: Милена Мачева