Каква е причината българите да съхраним и запазим своята национална идентичност?Нашата история помни векове наред под османско и византийско робство. Как тогава предците ни са успели да устоят и оставят ясни и категорични знания за традициите ни?
Може би отговорът е в събирането и използването на всички достойнства, които са призвание на нацията ни. Българите имаме свой собствен отпечатък, който е маркирал нашият фолклор и се е предавал от поколение на поколение. Шевиците са важен елемент в носиите, и не само, защото носят информация със специално значение.
За да имаме познанията за това кои сме и какво да пренесем през годините ни на съществуване след това, и да оставим след нас, е важно да знаем символите на българската народна шевица!
Цветовете, които са използвани, за да се направи шевица са:
БЯЛ – връзката с божественото. Този цвят се свързва с чистота, младост и невинност, знание, и безкрайност.
ЧЕРВЕН – предпазва от уроки и зли очи. Символизира кръвта и живота, огъня, и страстта. Този цвят е един от водещите при различни обреди и ритуали. В някои региони от страната ни, когато е имало сватба, булката е била обличана в червено, за да е плодовита и здрава.
ЖЪЛТ – Слънцето и връзката ни с него; благоденствие, богатство и милосърдие. Цвета се ползва за засилване на паметта, символизира Бога и всичко свято.
СИН– символизира небето, водата истината и доверието; чистотата на съзнанието. Това е цвят на високите духовни същности. Интересно е, че се е използвал често заедно с червеният цвят, който е негова противоположност ( символиката е сливането на водата и огъня в едно).
ЗЕЛЕН – дървото на живота; прераждането; природата и надеждата за добро. Съзерцаването на зелен цвят успокоява психиката.
ЧЕРЕН /КАФЯВ – Майката Земя, сигурност и стабилност.
Шевиците не са са изработвали само за красота или с цел декорация на дрехата. Те са имали много дълбок смисъл и символика. Нашите прабаби са наричали чрез тях своите благопожелания, слагали са ги като знак за конкретен род и принадлежност. Използвали са ги за предпазване от зли сили както и за лечение. Значението на всяка една шевица е пресъздадено чрез цветовете и фигурите в нея. Шарките ни говорят за плодородие, сила, здраве, благодентствие, любов, мъка или скръб.
Интересно е, че самите вълнени конци, с които се е бродирало, са минавали един сложен и дълъг процес докато станат готови за употреба. Вълната се е избирала внимателно, след това се е изпирала, после докато е още влажна се е биела с пръчка, за да се отстранят всички останали замърсявания. Следвал е процес наречен чепкане. После се е влачела, докато отделните влакна се подредят успоредно в уред наречен „гребен единак“. Боядисва се накрая с естествени багрила, изплаквала се е и се изсушава. Нашите предци са вярвали, че с това рисуване или извезване на шевици по дрехите, могат да направляват съдбата си. Така тя е само в техните ръце.
Няма случайни избори къде точно да бъде направена шевицата. Всичко е било с цел и с предназначение.
Например майките, които са кърмели децата си, са имали извезано по ръба на пазвата, деколтето, да може символът да пази кърмата им, която е единствената прехрана за малката рожба. Краят на ръкавите също е имал особено значение – там дрехата свършва и енергията на човека се вливаот него в земята. Всяко едно място, където има отвор е било защитено с шевица. Най – вещите в занаята жени, които са извезвали дрехите са усуквали конеца като спирала докато правят бодовете. Така вярвали, че наричането им добива огромна сила, защото вълненият конец вече приличал на човешкото ДНК.
Ще ви представим едни от най-известните символи в шевиците и техните наименования:
КАНАТИЦА – Означава „криле“ и е символ на вечният живот и безкрайността. Освен при шевиците този символ се среща и в грънчарството и при изготвянето на килими. По време на изработване се е наричало на целият род и семейство. Изобразява два триъгълника, които докосват върховете си. Символиката тук е, че двама души дават началото на своят общ живот, създават семейство. Извезват се и по-малки триъгълници, които стоят до основният, симетрично от двете страни. Това са децата, които ще се появят в семейството. Когато се включат повече триъгълници се създава вече по-богата символика на целият род.
ДЪРВОТО НА ЖИВОТА – Връзката между земният и небесният свят. Много често срещана шевица в нашият фолклор. Квардат е фигурата, която се използва, защото се е вярвало, че той представлява божествената сила. Тя помага на хората да създадат семейство. Двата клона на дървото са двамата родители. Може да има бродирани и плодове.
ЕЛБЕТИЦА – Символизира кръговрата на живота. Изобразява се като плод в центъра на Дървото на живота. Тази шевица има защитни свойства. Изобразява два кръстосани кръста с няколко допълнителни фигури. Поставяла се е само върху дрехата на омъжена жена.
СВАСТИКА -Думата означава“да бъде добро „. Символът тук е Слънцето, даващо светлина и топлина в живота ни. Съчетава противопложностите, състоянията на покой и движение едновременно. Няма нищо общо със Хитлеровият символ. Има два вида изображения – с пречупен край по посока на часовниковата стрелка идругото е в обратната посока.
ПЕТЛЕ – Много симпатичен и обичан от българите символ. Той е имал различно значение взависимост за какъв случай ще се отнесе. Ако някоя млада девойка е вече готова да се задоми и иска да има деца, тя бродирала на гърдите или по дължината на полите си този символ. За предпазване на младите булки от зли очи се е извезвал паун. Петлето е служело и като защита от тъмните сили, бродещи през ноща, тъй като то кукурига рано сутрин. Така неговият глас прогонвал всичко лошо. Може да символизира и идеята на мъжкото начало, и плодовитостта. По Самоковският край символът може да бъде срещнат с растение по средата и два петела разположени симетрично.
НЕБЕСНА КОСТЕНУРКА – Знае се като символ на бог Тангра. Изобразява се с три преплетени осмици – идеята за баланса и съвършенството на всичко във Вселената. Удивително е какви познания са имали нашите предци и как са се прекланяли пред силата на Природата. Този вид шевица се е срещал още при прабългарите и се счита за един от най-значимите и древни знаци.
Традиционните български носии са се различавали по техните шевици според региона, на който принадлежат. Има специфични модели, символи, цветове и материи за всяка фолклорна област – Северняшка, Добруджанска, Шопска, Пиринска, Родопска, Тракийска, Странджанска. При някои фолклорни области е имало традиция докато се шие да се пропуска умишлено бод или цяла фигура, за да стане дрехата не особено привлекателна. Така „лошите“ очи ще се вгледат в пропуснатото и няма да достигнат самият човек.
Шевиците са ценен дар с неподправени послания, който ние сме наследили и съхраняваме чрез него българският дух. Това е нашата родова памет и хилядолетни традиции.Нашите предци са вярвали дълбоко в кода на българската шевица. Считали са, че ако някой среже част от дрехата, където е избродирана, ще дойдат зли беди, тъй като защитата на човека и рода му вече е уязвима. Според традициите ни, българските млади моми са можели да изработват шевици само до деня на тяхната сватба. За да продължат после е било нужно дъщерите им да станат на 12 години. Тогава майките започват да ги учат как да си приготвят чеиза. Шият и наричат своите най-съкровени желания, като ги вплитат по този начин с всеки бод в своите бродерии.
Всичко това ни напомня за силата на българският дух. Историята ни е тежка и носи своят отпечатък, но вярата ни е била и ще бъде винаги силна.
Автор: Пепи Дечева
