Едно от най-търсените и ценени на международния пазар етерични масла е нашето розово масло.
Българската маслодайна роза – символ на страната ни, е позната по цял свят.
Най-ранните данни за отглеждане на розови насаждения у нас са от 1712 година в Карловско. В Казанлък, през 1820 г., Дончо Папазоглу открива първата фабрика за производство на розово масло. По-късно неговите синове развиват бизнеса и така нашата продукция излиза на международните пазари.
Вековни са традициите ни в отглеждането на маслодайната роза. Произведеното количество на розово масло е достигало до 1 тон на година още преди Освобождението.
Голяма популярност, като производител на розово масло, България получава в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Розоварните са се наричали гюлници. Били са построявани до източник на чиста течаща вода, която е била използвана в производството. В малки медни съдове се е извършвала преработката на розовият цвят.
За да бъде изготвен 1 килограм масло, в зависимост от добива за годината, са били необходими между 3000 и 6000 килограма рози. Чувалите с набраният розов цвят са тежали около 25 килограма. Трябвало е много бързо набраният цвят да стигне до дестилериите, за да не се изпари розовото масло от слънцето.
През 1902 г. Слави Митов от Карлово заедно с французина Пиер Шер създават първата дестилерия с парно загряване. Засадените площи с рози достигат над 38 000 декара, от които са добивани над 7 000 000 килограма розов цвят.
Българско розово масло е било изнасяно за Одрин, Цариград и други места в Европа. Тогава парфюмерията и фармацефтиката, както и козметиката, го включват като важна съставка на продуктите си.
През 1830-1880 г. фирмата на братя Гешови става известна с износа си на розово масло в Англия, а по-късно изнасят и за Виена. Интересно е, че има българска фирма, основана в Манчестър – Тотю Станчев – Михайлов. Чрез нея търговецът Хаджи Вълков продава на лондонският пазар нашето розово масло в значително големи количества.
Много от карловските заможни фамилии след 1880 г. се включват в производството на розово масло. Така в този регион се изграждат много розоварни и дейността се разраства. Постепенно започва създаването на розоварни и от казанлъшки фирми и индустриалци от чужбина.
Как се извършва розоберът?
Брането на розовият цвят се извършва много рано сутрин, на ръка, като приключва най-късно до обяд. Необходимо условие, за да се запази аромата и влажността на цвета, е той да е свеж и не напълно разцъфнал. Видът, който се отглежда в България е Дамасцена или Казанлъшка роза. Качеството на нашето розово масло е изключително високо и по размери Розовата ни долина е една от най-големите в света.
Как се измерва розовото масло?
Това става с мускали, като един мускал е равен на 4.9844 грама. Тази мерна единица е заета от арабите и от средата на 19-ти век нататък в България са се произвеждали между 200 и 300 000 мускала розово масло на година. Постепенно производството се е увеличавало и има данни, че през 1909 година са се произвели 848 000 мускала.
Розовото масло се е експортирало в специални съдове от мед, калайдисани отвътре и отвън. За да бъдат предпазени от повреда или счупване, те са опаковани в мек филц и поставяни в дървени щайги. Върху тях розопроизводителите отбелязвали теглото на маслото и слагали своите емблеми.
Със своето високо качество българското розово масло е донесло на страната ни много медали и признание от световни изложения и панаири.
На изложението във Виена през 1873 г. маслото от роза дамасцена на Братя Папазоглу печели златен медал. Две години по-късно, през 1875 год., на изложението във Филаделфия те получават отново златен медал.
Днес, водещи световни компании изкупуват българското розово масло. Заради високото си качество, то е предпочитано от парфюмерийната и козметична индустрия в световен мащаб.
Всяка година в България се добиват между 2 и 4 тона розово масло.
Наш дълг е да съхраним и развиваме традициите в розопроизводството. Маслодайната роза е дошла по нашите земи и благодарение на прекрасният ни климат е пуснала корените си в земята на долината на река Тунджа, и подбалканските полета там.
Заради меката зима, обилните пролетни дъждове и не особено силното слънце, цветчетата са наситени богато с аромата на етеричното масло, съдържащо се в тях.
Розата се нуждае от много грижи. Резитби, окопаване, закриване на корените през зимата, през пролетта отново се разкопава, подхранване и подновяване на растенията. Приблизително 30 години живеят розовите храсти и достигат височина 2 метра. През трите най-студени месеца от годината розите спят. През останалото време те се нуждаят от добро обгрижване.
Интересно е, че с времето качественото розово масло не се променя и няма срок на годност, и по това е сравнявано с безсмъртието на диамантите.
Розовото масло хидратира кожата, премахва признаците на стареене, бори успешно акнето, помага при розацея и екзема. В ароматерапията се прилага за лечение на безпокойство, мигрена, при депресивни състояния, за стимулиране на кръвообращението. Повишава либидото, изостря паметта и дава добро настроение. Няколко капки са напълно достатъчни. Може да ги добавим към шампоана, който ползваме, за да имаме здрава и лъскава коса. Не забравяйте, че розовото масло е силен концентрат и не се ползва директно върху кожата, нито се приема вътрешно. Може да се смеси с друго базово масло или да се добави към готов вече продукт.
Споделяме с вас една много лесна и ефективна
Натурална маска за коса с розово масло:
1 супена лъжица кокосово масло или студенопресован зехтин
1 капка розово масло
Нанасяме върху корените на косата и оставяме да подейства за 15-20 минути. Следва измиване с подходящ шампоан.
Приятен трик в студените зимни дни за ексфолиране на устните ни е нанасянето на скраб от малко захар, кокосово масло и една, две капки розово масло. Омекотява и задържа влажността в кожата.
Приложенията са много и с гордост може да отбележим, че сме допринесли, и сме основен фактор за разпространението на розовото масло по света. И така, ние не се колебаем, когато искаме да поднесем подарък от България и често избираме мускалче с розово масло. То носи характерно послание от душата на нашата народопсихология и символизира красотата на българската роза.
Автор: Пепи Дечева