Българският език е съкровище, в което думите носят скрито послание, дълбок смисъл и духовна връзка с вселената, с нас самите и с корените ни. Избрахме 8 думи, но със сигурност са повече. Това число символизира безкрайността и баланса – връзката между душата и духа, както и хармонията между вътрешния и външния свят. Нека разгледаме някои от най-значимите думи, в които се крие дълбоко скрита мъдрост.
Здравей (Здраве-й) – Когато се срещнем с познат човек, първият ни поздрав е „Здравей“. В тази дума се съдържа пожеланието за здраве и благополучие – основа за всичко ценно в живота. Не просто „здравей“, а послание за здраве и цялостност, защото, когато сме в баланс, носим този мир и към другите. Така „здравей“ е малък акт на грижа и пожелание за пълнота, което пренасяме в света около нас.
Радост (РА-дост) – Думата „радост“ е съчетание от две части, всяка с дълбок смисъл. „Ра“ се свързва с древния символ за светлина и жизнена енергия. В много култури „Ра“ символизира слънцето – източникът на живот и сила. „Дост“, от друга страна, носи значение на достатъчност и завършеност. В „ра-дост“ можем да видим посланието за светлина и енергия, която е достатъчна сама по себе си, която ни изпълва с пълнота и завършеност. Радостта не е зависима от външни обстоятелства, тя е вътрешно състояние на събудена светлина, която ни кара да се чувстваме завършени и цялостни.
Природа (ПРИ-рода) – В корена на думата „природа“ е заложено нещо много дълбоко: тя е не само мястото около нас, а част от нашата същност, от рода ни, от нашите корени и източници. „ПРИ-рода“ носи идеята, че сме част от рода, от корена, и че не сме отделени от заобикалящата ни среда. Връзката с природата ни връща към нашите корени, напомня ни откъде идваме и към какво принадлежим. Всяка среща с природата е връщане при рода, към чистата, първична същност на всичко живо.
Благодаря (БЛАГО-даря) – В думата „благодаря“ също има духовно послание. В нея е вложено „благо“ – доброто, светлото, благословията, която даряваме. Когато изказваме благодарност, ние не само оценяваме, но и отдаваме част от своята положителна енергия на другите. В думата „благодаря“ се крие силата да признаем доброто в живота, да дарим благо чрез признателността си и да подсилим връзките помежду ни.
В миналото нашите предци използвали “сполай ти”, произлизащо от глагола “сполучвам”. Този израз е служил за изразяване на благодарност и пожелание за сполука, и добро. Можем да го смятаме за автентично български и дълбоко свързан с нашето езиково, и културно наследство.
Смирение (С-мир-е-ние) – Думата „смирение“ носи дълбок смисъл за онези, които търсят вътрешния мир. В нея е вложено „мир“ – балансът, спокойствието и хармонията, към които всеки се стреми. Смирението е не просто пасивно състояние, а съзнателно приемане на настоящия момент, както и способност да носим мир в себе си. Чрез смирение приемаме света такъв, какъвто е и осъзнаваме, че ние самите сме част от този мир, и можем да го проявяваме в живота си.
Изцеление (Из-цел-е-ние) – Тази дума се отличава със своята магия и свързваща сила, несравнима с еквивалентите в други езици. В нея всяка сричка носи своя дълбока символика – „из“ за преодоляване и пречистване, „цел“ като вътрешно предназначение, и „ние“ за колективност. “ИЗ”– това начало символизира процеса на извеждане и преодоляване извън рамките на трудности или болка, насочване към вътрешно пречистване и освобождаване. “ЦЕЛ” – коренът на думата подчертава, че изцелението не е само премахване на симптоми, а достигане на вътрешна хармония и дълбок баланс. Целта е постигане на нещо по-висше – вътрешно единство и цялост. “Е” и “НИЕ” подсказват, че изцелението е колективен процес, при който „ние“ сме неразделно свързани. Това значи, че целта е да се излекуваме не само като индивиди, но и като част от по-голямо цяло, като общност или дори като колективна душа. Връзката с другите е важна; оздравяването е нещо, което постигаме заедно, като част от колективното „ние“.
Просветление (Про-свет-ле-ние) – Думата „просветление“ съдържа „свет“, което символизира духовната светлина, и „про“, което насочва към движение и напредък. Просветлението е процес на придобиване на вътрешна светлина, разбиране и яснота. Това е пътешествие на осъзнаване, което ни води до истината и ни свързва с висшата сила. “НИЕ”, както забелязвате, присъства в няколко думи, дори и в следващата, за да ни напомни и затвърди, че истинското изцеление, просветление и смирение идват, когато се свързваме и действаме като едно цяло. Силата на общността и колективното мислене са неразделна част от целия процес.
Подсъзнание (Под-съзна-ние) – Въпреки че това е универсален термин с аналогично значение на различни езици, все пак включваме думата, за да напомним колко е важно какво се случва във вътрешния ни свят. Тази дума очевидно и буквално носи значението на „онова, което е ПОД съзнанието“. Докато съзнанието обикновено представлява рационалния ум, подсъзнанието е мястото, където се крие по-дълбокото, вътрешно знание – знанието на душата. Подсъзнанието е домът на духовното познание и интуитивните импулси, които често ни водят към важни житейски прозрения. То е като тиха, дълбока река под видимата повърхност на мислите ни, свързана с нашата същност и интуиция. Да търсим знанието на душата означава да надникнем под ежедневния разум и да се свържем с онази част от нас, която познава истината отвътре, в дълбочина. В „подсъзнанието“ е заключена мъдростта на душата, която чака да бъде открита.
Българските думи носят скрити послания и дълбоки връзки с духовното. Примерите тук ни напомнят за важността на здравето, връзката с корените и природата, благодарността, смирението и светлината вътре в нас. Всяка дума е своеобразен урок, завещан ни от предците, който ни свързва с вечността и ни насочва към вътрешен мир и хармония.
Автор: Милена Мачева
