Когато въпросът не е просто въпрос..
Има въпроси, които не остаряват. Не защото никой не е дал отговор, а защото отговорът се променя с нас, с времето, с опита, с начина, по който чувстваме и мислим. Един такъв въпрос е: откъде започва болестта? Или, откъде започва здравето?
Дали всичко тръгва от мислите, които оформят реалността ни? Или от червата, в които живеят милиарди микроорганизми, дирижиращи хормоните и имунната ни система? А може би от гените, които наследяваме и носим като таен шифър? Или пък от средата, въздуха, водата, стреса, травмите, храната…?
Днес науката се доближава до това, което древните мъдреци винаги са знаели, а именно, че ние не сме отделни части, ние сме система. Тялото не е само органи, а пространство, в което душата, духът и материята съжителстват понякога в хармония, понякога в конфликт. Затова и болестта рядко има само едно начало.
Нека тръгнем на път. През векове, идеи, теории и открития в търсене на онова първо нещо, което създава всяко следващо.
Хипократ, Парацелз, Ханеман, Кент – какво ни казва историята?
Хипократ, бащата на медицината, вярвал, че болестта е резултат от дисбаланс между човека и природата. Тялото според него има естествена интелигентност, която, ако бъде оставена без намеса, може да се саморегулира. Той пръв загатва: “всички болести започват в червата “,векове преди да открием микробиома. Днес науката сякаш най-сетне го догонва.
Парацелз, мистик и алхимик от Ренесанса, виждал човека като микрокосмос, в който се отразява цялата Вселена. За него причината за всяка болест била енергийна, духовна, психологическа, а не само физическа. Той вярвал, че мисълта и намерението са лечебна сила, че природата съдържа лекарства, но истинското изцеление започва отвътре.
Самуел Ханеман, създателят на хомеопатията, въвежда идеята за миазмите, невидими динамични влияния, които нарушават жизнената сила. Макар и да не използва термина “микроб” той описва влияния, напомнящи на патогени или енергийни отпечатъци, носещи се през поколенията. За Ханеман нарушението на жизнената сила води до болест.
Джеймс Тайлър Кент, наследник на Ханеман, задълбочава идеята, че първопричината е винаги в ума. За него няма истинско изцеление, ако не е засегнато менталното и емоционално ниво. Тялото е само израз на по-дълбок вътрешен конфликт.
Емоциите: кодирана болка, скрит език на тялото
Психотерапевтите Вилхелм Райх и Александър Лоуен поставят началото на т.нар. телесно-ориентирана психотерапия, която разглежда тялото като ключ към разбирането на психиката. Райх, ученик на Зигмунд Фройд, развива теорията за „мускулната броня“, идея, според която потиснатите емоции и травми се натрупват в тялото под формата на хронични мускулни напрежения. Той вярвал, че освобождаването на тези блокажи чрез работа с тялото може да доведе до психично изцеление. Александър Лоуен, ученик на Райх, доразвива тези идеи чрез създаването на биоенергийния анализ. Според него телесната стойка, движенията и дишането отразяват дълбоки емоционални състояния и преживявания. Той разглежда тялото и психиката като неразривно свързани, за да се постигне истинско излекуване, е нужно да се работи, както с ума, така и с тялото.
Луиз Хей, от своя страна, изразява това по обикновен и достъпен начин: „Всяка болест е свързана с мисъл.“ Ако променим мисълта, променяме тялото.
Психосоматиката днес изследва тези връзки научно. Габор Мате, например, показва как потиснатите емоции могат да доведат до сериозни заболявания като рак, автоимунни болести и хронични състояния. Това се случва най-често при хора, които винаги се стараят да бъдат „удобни“ за другите и, които не се противопоставят, не показват гняв, и избягват конфликти.
Потиснатите емоции не изчезват, те се трансформират. Натрупват се в мускули, органи, тъкани. Създават напрежение, което тялото рано или късно започва да изразява чрез симптоми. Днес психосоматичната медицина потвърждава, че всяка мисъл, всяко усещане, всяка реакция оставят следа в биохимията ни.
Гените – съдба или потенциал?
ДНК не е присъда. Това е един от големите пробиви на съвременната наука. Гените могат да се „включват“ и „изключват“ в зависимост от средата, храната, мисленето и нивата на стрес. Брус Липтън нарича това „биологията на вярата“. Според него нашите убеждения и емоции могат буквално да пренаписват генетичната ни съдба. Това е и същността на епигенетиката: ние сме носители на потенциал, но изборът дали да го активираме е наш.
Чували ли сте фрази като “майка ми го имаше, баба ми също и аз ще го имам.“.. Но гените не са присъда, те са потенциал. Ние не наследяваме болестта, а склонността към нея. Можем да я пренапишем. С начина, по който живеем, чувстваме и мислим. Да, информацията е в клетките, но нашата мисъл е редакторът.
Оста черва–мозък: втората нервна система
В нашите черва живеят приблизително 39 трилиона микроорганизми, повече от собствените ни човешки клетки. Това е чревният микробиом, цяла екосистема, която участва в производството на невротрансмитери като серотонин и допамин, регулира имунитета, влияе на настроението, съня, метаболизма и дори на начина, по който възприемаме света.
Съвременната наука говори за ос на комуникация между червата и мозъка, която е двупосочна. Нарушенията в микрофлората могат да се проявят като тревожност, депресия, кожни и автоимунни състояния. Също така, хроничният стрес и лошата храна могат да разрушат чревната бариера и да доведат до системно възпаление.
Ние не сме само това, което ядем. Ние сме това, което храносмиламе, абсорбираме и интерпретираме.
Околната среда – Въздух, вода, токсини
Пестициди, хормони, радиация, тежки метали, вода, въздух, антибиотици без нужда, съвременната среда често надвишава капацитета на организма да се саморегулира и всеки един от изредените фактори може да наруши баланса. Но не всеки, изложен на токсини, се разболява. Болестта се случва, когато вътрешната почва е податлива. Ключов фактор е вътрешната устойчивост, физическа, психическа, емоционална. Както казва Парацелз: “дозата прави отровата”. Но и устойчивостта прави защитата.
Началото е още преди началото: утробата и първият дъх
Физическото и емоционално състояние на майката по време на бременност оставя дълбок отпечатък върху бъдещото здраве на детето. Хормоните на стреса, начинът на хранене, дори мислите ѝ се предават. Начинът на раждане (естествено или секцио), кърменето, ранният контакт кожа до кожа, всичко това изгражда първия микробиом, психиката на детето и базата на имунитета. Тоест, болестта може да започне още преди животът да е започнал. Или пък здравето може да бъде засято още тогава. Програмата за здраве или болест се пише още преди първия дъх.
Мисълта – финалният диригент
Тя е невидимият архитект на реалността ни. Мисълта активира нервната система, въздейства върху имунитета, оформя възприятието, което пък предопределя как ще реагира тялото. Страх или доверие? Съпротива или поток? Това не е философия, това е физиология. Мисълта и вярата могат да предизвикат реални физиологични промени.
Джо Диспенза работи с идеята, че ако променим мозъка си, можем да променим тялото си и има реални случаи на регресия на болести чрез работа с ума и емоциите, защото мисълта не реагира на реалността, тя я създава.
Ние сме съвкупност, не симптом
Кое е първо? Червата, умът, гените, средата, емоцията? Отговорът не е едно, а всичко. Болестта започва там, където цялото е изгубило връзка със себе си. Понякога това е травма, друг път е хроничен стрес, лоша храна, или неосъзната емоция. Но винаги става въпрос за разпад на връзка, вътрешна или външна. Затова изцелението не е само лечение на орган. То е връщане към себе си. Болестта е послание. Не е вина, а покана за вътрешно пренареждане. Не започва в органа, а в системата - душа, ум, тяло. И да, често първата крачка е мисълта. Но зад нея стоят червата, средата, изборите, преживяванията. Ние сме композиторите на музиката на живота. И добрата новина е, че можем да пренапишем нотите с осъзнатост, грижа, храна, движение, спокойствие и любов.
А ти кое вярваш, че е първо при теб? Къде започва твоята история на здравето?