Има един специален ден в годината, когато ние отваряме сърцата си за любовта и с радост приемаме тази емоция да ни завладее. Всичко е розово, с аромат на шоколад, цветя и сладък парфюм.
В същият този ден, според християнските традиции, един цар се наслаждава с почит и признание на своите лози и възхвалява плодородието им, придружаван от своите придворни.

Нека ви разкажа първо малко повече за историята на празнуването на Свети Валентин.

Св. Валентин е бил християнски мъченик, който е живял през 3-ти век. Легенда гласи, че той се е противопоставил на забраната за брак, издадена от император Клавдий II, и тайно венчавал влюбени. За този акт на непокорство той е бил затворен и последващо екзекутиран на 14-ти февруари. Въпреки че детайлите могат да варират, този исторически факт е основата на празника Свети Валентин! Така този ден, отбелязван в чест на светеца дава началото на празнуването на романтичната любов между двама души.

В Англия още през 14-ти век хората започват да си разменят картички с любовни послания, които се наричат валентинки. По-късно, през 19-ти век, тези ръчно написани романтични пожелания се заменят от разпечатани готови картички.

Обикновено в този ден влюбените двойки си разменят подаръци, мъжът поднася цветя и бонбони на любимата си и двамата се наслаждават на романтична вечеря. Независимо дали сте в романтична връзка или празнувате приятелство, Свети Валентин е време да изразите любовта и вниманието си към близките хора.

Любовта е сложно и уникално емоционално състояние, което може да се изрази по много начини. Тя включва привързаност, грижа, взаимно уважение и подкрепа. Любовта може да бъде различна за различните хора и да се изразява в различни форми: романтична, приятелска, семейна и други. Тя може да включва и комплексни елементи като страст, преданост и съпричастност. Любовта е важен аспект от човешкия живот и може да има значително въздействие върху щастието и благополучието на всеки един от нас.

Сега ще сложа следващият акцент върху една друга любов – тази към виното!

На същата дата, 14-ти февруари, се отбелязва празникът на лозата, виното и гроздето! Денят е посветен на Свети мъченик Трифон, който загива посечен от меч, защото не се отказва от своята християнска вяра! Неговият произход се свързва с една област в Мала Азия, която е била известна като прародината на лозата.

В нашата традиция са запазени специфични обичаи, свързани с този празник. Приготвя се обреден хляб, който жената в семейството омесва рано сутрин. Опича се пълнена кокошка с ориз и заедно с хляба се слагат в нова вълнена торба. Мъжете вземат бъклица с вино и тръгват към лозята! Преди да започнат да режат лозите се прекръстват и поливат лозичките с виното . Този ритуал ние наричаме “зарязване”.

Всички мъже избират един от тях и го коронясват за “цар на лозата”, като му слагат венец от лозови пръчки на главата, и още един през раменете.

Задължително с групата има и музика, така царя заедно със своите приближени се отправят към селото. Спират се пред всяка къща и стопаните ги посрещат с вино, пожелания за здраве, и богата реколта. Накрая обиколката завършва в дома на царя, където ги очаква изобилна трапеза и празника продължава за всички жители на селото.

Според нашата българска традиция двата дни последващи 14 февруари се считат за много специални. Наричат се “трифунци” и се вярва, че ако жените не шият, не предат и не пипат нищо с ножица или нож през тези два дни, стадата им няма да бъдат нападнати от вълци.

Ние, българите имаме дълбока почит към виното и то е част от културното ни наследство. Дългогодишните ни традиции във винопроизводството са наша емблема пред света. Много регионални сортове като Мелник, Маврут и др. се ценят високо заради своите качества и богат аромат.

А дали може да има любов без вино? Или да отворим бутилка вино, без любов? Важното е какво значение отдаваме на моментите и как ги споделяме с тези, които обичаме.

Любов и вино, вино и любов
така го знаем ние от времената древни.
Дали ще можем в този свят суров
да начартаем път в сърцата си тъй верни?
Не му мислете, просто нека сме добри
и да почитаме земята.
Тя дава ни живот, и нека си простим, че проявили сме и
глупостта и суетата.
Да вземем само слънцето в този час,
да се помолим да изпитаме безпрекословно
едно единствено останало в нас –
това е чувството ти да обичаш безусловно.
Празнувайте, сега е тоз момент!
Дарете си усмивки и безвремие!
Ще дойде после следващ нов куплет,
пийнете си от виното с вълнение.

Автор: Пепи Дечева