Реших го още в деня, в който разбрах за хомеопатичния курс. Не се замислих много как и дали ще успея с всички ангажименти, но така е когато вътрешният ти глас “подскача от радост“, след като дълго си отлагал да се насочиш към нещо, което те е привличало. “Грабнах“ възможността и последвах една мечта. Не “задълбах в как и кога“, защото, ако го бях направила, почти сигурно е, че щях да се откажа още в онзи момент.
Да си студент на 38г не е както когато си на 20 и всички знаем защо.
Мозъкът ти е обременен от хиляди ангажименти. Работа, деца, семейство…, но ще ви кажа, че като студент вече 3-та година от общо четири: не съжалявам дори за секунда, че избрах да вървя по този път. Определям решението си като едно от най-добрите в живота ми.
От години се интерисувам от хомеопати. Този интерес се засили след раждането на дъщеря ми през 2012-та. Тя получи реакция след поставяне на ваксина и след няколко месечното лечение, от което ефект нямаше, започнах да търся други начини, за да ѝ помогна. Така стигнах до хомеопат. От неговото лечение резултати имаше в рамките на няколко дни. Оттогава всеки път, когато боледуваше, първо се обръщах към шуслерови соли и хомеопатия.
Колкото повече се информирах, толкова по-интересно ми ставаше. Виждах необясними за мен резултати и интуитивно си знаех, че някой ден ще я изучавам из основи, защото бях “жадна“ да науча повече.
Само че правилният момент никога не идваше…
Все си казвах “някой ден, нека порасне детето“. После беше “оо, сега не, претоварена съм с работа“. След това забременях отново и т.н.
Годините минават, казваш си “вече съм на 30+, къде ще уча тепърва“ и причините да не започнеш се изсипват като пороен дъжд.
Това щеше да продължи до безкрай, ако бях чакала подходящия момент, защото той никога не настъпва. Тогава си казах “стоп“ и си дадох сметка как сама саботирам живота си, целите си и евентуално сбъднати в бъдещето мечти.
Този дългоочакван “правилен“ момент дойде при мен в “най-неправилния“ момент, по време на локдаун.
Ежедневието протичаше в учене на уроци с дъщеря ми и търсене на идеи как да разнообразя скучните дни на децата. Казах си “сега или никога“. Така започна всичко…
Отдавна бях спряла да търся курс и дори се бях примирила, че едва ли някога ще имам шанса и времето да последвам мечтата си. Поредното “заровено“ дълбоко желание, отдавна беше забравено и “захвърлено“ при всички останали, които трупах някъде вътре в себе си.
Затова, когато разбрах за хомеопатичното обучение, вълнението ми беше огромно. Трудно ми е да опиша радостта, която изпитах в онзи момент. Чувството е все едно виждаш светлина в тунела, в който дълго си бил заседнал, и изведнъж “бам“, някой ти натиска бутона, за да те изкара от тъмнината, в която си потънал, и да те събуди.
Тази светлина “съживи“ желанието ми, аз “летях“ . Знаех, че това е моят “последен влак“ и не се усъмних да се кача на него. Най-накрая получих шанса, нямаше какво да му мисля. Животът тече и беше време да последвам поне едно от желанията си.
През локдауна много хора направиха своята равносметка за това, какво е важно, а именно здравето, семейството и близките.
Изгубим ли здравето си, губим надежда и нищо друго вече не е от значение за нас. Желанията придобиват друг смисъл и единственото, за което копнеем, е да сме здрави отново, за да се радваме на онези “мънички неща“ като това, че дишаме например, които до сега незнайно защо сме пренебрегвали и смятали за даденост.
Те не са.
Нашето лично здраве зависи само от нас, ние сме отговорни за него.
Затова моментът беше най-подходящ, защото това обучение дава възможността да се научим как ние да се грижим за здравето си и как да си го възвръщаме. Здравето стана приоритет за мен, особено след последните две години.
Неусетно измина, а аз устоях на всички предизвикателства като лекции, изпити и останалите ангажименти.
Още от първата лекция бях така погълната и слушах с такъв интерес, че нямах търпение да започна и втората, и третата…и ми ставаше все по-любопитно, исках да чуя и науча още, и още.
Чувствах се потопена в един друг свят, от който не ми се излизаше. Поради тази причина установих, че само 10-месечното обучение няма да ми е достатъчно и с лекота взех решение да продължа напред към 4-годишното.
Три въпроса се завъртяха в главата ми тогава, преди да реша: “Ще съжалявам ли някой ден, че не съм продължила?, Наистина ли го искам или го правя, защото и другите го правят?, Доказвам ли на някого нещо?“
Моите отговори бяха категорични. Точно, както бързо реших, че ще уча, толкова бързо реших и че ще продължа.
Не можех да спра до тук, исках още.
Аз мечтаех за това обучение, как бих могла да се откажа точно сега?!
На никой нищо не доказвам, освен на себе си (че аз мога) и то в сфера, която не само ми е изключително полезна, но и много интересна.
Спомням си вълненията около първия изпит. Преминах през големи дилеми и бях готова дори да се откажа, толкова объркана се чувствах, а беше само началото.
Плачеше ми се, защото бях свикнала с “не мога“, което за мен беше равносилно на “не искам“.
Аз исках, но се бях настанила в комфортната си зона и вече години си живеех добре в нея, неудовлетворена, но пък свряна на “сигурно място“.
Сега се налагаше да излезна от там, а това беше “страшно“.
Всъщност, не е ли това начина да показваме на себе си, че ние можем?! Отне ми време да го асимилирам, и да осъзная, че няма нищо страшно.
Тотално бях изгубила представа какво е да си ученик, сега бързичко трябваше да си припомня.
Няма невъзможни неща, от нас зависи.
Ние сме неизчерпаем канал на сила и само когато се сблъскаме с предизвикателства и страхове, разбираме, че сме в състояние да ги преодолеем.
А те идват при нас единствено, за да ни покажат, че ние можем да се справим с всичко. Казва ви го човек, който е израснал със силна и непоколибима неувереност в себе си, и цял живот съм страдала от нея. Сега разбирате защо се чувствах така.
Ще ви призная, че хомеопатията и с това може да помогне. Зад неувереността се крият емоционални травми, за които никое алопатично лекарство не би помогнало.
Ако някой каже, че е много лесно, не му вярвайте.
Чувах думи от сорта на “Милена, има си време за учене, има и време за деца, и семейство“ , т.е. да си учила, когато му е било времето. Опитайте се да игнорирате подобни коментари, те няма да ви помогнат, а ще ви откажат да продължите и ще ви създадат допълнителни блокажи.
Всички сме различни. Някои ще учат на 20г, други на 40г. И със семейството е така. За мен няма правилно и грешно, стига да го направите, защото вие го желаете, а не защото обществото ви го налага.
Спрях да се обвинявам, че не станах студентка на 18г, а дълго го правих. Приех, че не му е било времето.
Необходима е организация, когато ходиш на работа, учиш, грижиш се за семейство и деца. Понякога може да е малко по-трудно, няма да ви лъжа, но целта оправдава средствата.
Иначе казано, може да чувствате, че не винаги за момента се раздавате на 100% вкъщи, както сте свикнали, но за сметка на това да влагате време в учене, от което съвсем скоро ще берете плодовете.
Създайте си режим. Ставайте сутрин по-рано, дайте си време и не се обвинявайте, ако не всеки ден това е приложимо. Припомняйте си често защо избрахте този път и всички безценни знания, които той ще ви даде. Да лекуваш близките и други хора е едно от най-висшите чувства на благословия на този свят.
Не отлагайте, ако усещате хомеопатията близка до вас и искате да знаете повече за нея.
Ако сте виждали резултатите от употребата ѝ и винаги сте се чудели как е възможно няколко гранули да помогнат, сега имате възможността да получите отговорите.
Вчера вече е минало, а Утре не знаем какво предстои, затова не отлагайте.
Вярвам, че случайности не съществуват и има причина този курс да се изпречва пред погледа ви, както и тази статия.
Ако сте изправени пред дилемата “дали да се запиша“ или “дали сега“, отговорът вероятно вече го имате вътре във вас, както аз го имах.
Послушайте го, това е вашата интуиция, която само иска да ви насърчи кой път да поемете.