Интуицията … Всички я имаме, но слушаме ли я?!
Убедена съм, че на всеки един от нас се е случвало да се чувства раздвоен при взимане на решение, още повече при важно такова.
Като че ли ума ни казва “това е правилно да направиш“, но дълбоко в себе си усещаме друго.
Започва битка между логиката и нашия вътрешен глас, а ние ставаме по-объркани от всякога. Този вътрешен порив, гласът, който крещи в нас, е нашата интуиция. А ние често “блъскаме силно вратата“ и отказаваме да я чуем.
Свикнали сме да я заглушаваме и да следваме разума, чиято цел е да ни предпази от грешки, от рискове, от общественото мнение, и от нови начинания. Няма как да имаме различни резултати, ако всеки ден правим едно и също нещо, нали?!
“Интуитивният ум е свещен дар, а рационалния ум – предан слуга. Създали сме общество, което почита слугата, забравяйки дарбата. “Алберт Айнщайн
Рационалният Ум
Умът е нашето съзнание. Той работи с познати думи, модели на поведение, представи, понятия и образи.
Анализира и запомня информация, поставя рамки кое е добро или лошо, но не разпознава кое е позитивно или негативно в действителност.
Това е нашият рационален ум, нашият предан слуга, който работи под команда. Затова е важно ние да го контролираме, а не той нас.
Нашите мисли карат нещата да се случват и ако те са деструктивни, как тогава бихме могли да постигаме или да взимаме най-добрите за нас решения?!
Не само, че трябва да управляваме мислите си, но и да се целим към синхронна работа между разум и интуиция, които обикновено са на различни мнения.
Тогава кое да слушаме…
Интуицията е висша дарба и форма на съзнание. Колкото по-често ѝ се доверяваме, толкова по-силна ще става тя.
Всеки я има, ние се раждаме с това умение, но не всеки я използва.
Тя e нашата истинска сила, нашето вътрешно Аз, нашият интуитивен ум.
Интуицията ни няма за цел да ни подведе и излъже, а да ни води и насочва, ако ѝ позволим.
Всяко едно велико откритие, първоначално е било нечие вдъхновение или идея, преди да се превърне в нещо гениално. Моцарт е казвал, че черпи вдъхновението си отвътре. Сократ твърдял, че винаги слуша своя вътрешен глас. Айнщайн си задавал въпроса “защо най-добрите идеи ми хрумват винаги, когато съм по душа?“
Една от тайните на успеха е способността да се ползват идеите, които интуицията ни нашепва. Самичък рационалният ум не може да създаде нещо, което е изцяло ново, защото работи само с познати неща.
Успелите хора не са просто късметлии. Вътрешното им Аз е толкова силно развито, вслушват се в неговите указания и така.
Душата ни не работи с понятия, тя не може да анализира като разума, но има способността да “вижда“. Тогава, чрез интуицията ни, тя се опитва да предаде информация към разума за нови открития или идеи.
На всеки се е случвало да каже: “вътрешно усещах, че не трябва да отивам/да се съгласявам/ че нещо ще се случи и т.н.
Да, ние живеем в два свята едновременно – външен и вътрешен. Толкова сме ангажирани с нещата отвън, че не отделяме никакво време да “подредим“ отвътре мислите си. Когато все бързаме или сме напрегнати, може би стресирани, тогава интуицията ни е възпрепятствана.
Медитацията и дихателните практики са чудесен начин за релаксация. Когато сме в покой, и не мислим за нищо, точно тогава идват прозренията, идеите, озаренията, защото чуваме интуицията ни.
“Медитацията носи успокоение дотолкова, че да можете да влезете във връзка със собствената си вътрешна мъдрост.“Луиз Хей