Всички искаме да сме здрави и да се чувстваме добре!
Добрата новина е, че организмът ни е супер интелигентна система и може да се самолекува, ако му позволим.
Често не разпознаваме или игнориране сигналите на тялото и така оставяме болестта да ни завладее.
Задаваме му програма, че трябва да страдаме, да се самонараняваме, да се подценяваме, обвиняваме и т.н.
Следователно умът е научен да търси мисли и ситуации, които носят стрес, това се превръща в негов фокус и начин на действие. Замислете се колко от нас не приемат комплименти, за да не сме егоисти, да не се самозабравим, да не изпъкнем. Така са ни учили и такива модели на поведение сме възприели от детството.
Пример:
Автоматично се подценяваме, смаляваме и си сваляме вибрацията. Тогава как след това да очакваме другите да ни гледат одобрително…?
Забелязали ли сте парадокса, в който живеем. Искаме да сме слаби, а постоянно си повтаряме колко сме дебели. Искаме да сме богати, а постоянно говорим и живеем от позицията на жертва.
Списъкът е безкраен.
Добрата новина е, че организмът ни е супер интелигентна система и може да се самолекува, ако му позволим.Често не разпознаваме или игнориране сигналите на тялото и така оставяме болестта да ни завладее.
Нашият вътрешен диалог и начина, по който се чувстваме, създават реалността, в която живеем.
Трябва да се научим как да наблюдаваме детайлите, за да не се стига до тежки състояния.
Когато човек изпадне в депресивно състояния, той се чувства като в затворена кутия и не може да види какво се случва извън нея. Идват приятели и казват “Не е чак толкова драматично, стига ги изживява толкова дълбоко тези неща, може да е много по-лошо”, но това не помага. Колкото да искаме, не можем сами да се измъкнем от това състояние, нужна е помощ и то от компетентен човек. Нашите приятели и роднини не са наши терапевти!
Тялото има памет – ако сме били цял живот с наднормено тегло, ако сме били дълго време в депресивно състояние – ще са ни нужни съответно повече време и усилия, за да постигнем желания резултат и това е абсолютно нормално.
Постоянната тревожност е равна на постоянен шок, в който живеем и с който свикваме. Дали ще имаме пари да си платим сметките, дали детето е стигнало благополучно до училище, дали постъпих правилно и списъкът продължава до безкрай …
Колкото да искаме, не можем сами да се измъкнем от това състояние, нужна е помощ и то от компетентен човек.Нашите приятели и роднини не са наши терапевти!
Ужасът е голям: задушаване, сковаване на крайници, силно сърцебиене. Паник атаката може да се появи само веднъж в живота, но може и да се повтаря и то парадоксално провокирана от страха да не стане. Човекът започва да живее в тази вибрация, тялото всяка една минута е нащрек от тази “опасност”.
“Не искам да ми се случва отново” означава, че ние даваме автоматична команда на мозъка и той я изпълнява.
Мозъкът завзема тялото, когато имаме огромна неизлекувана травма. Случва ни се стресираща ситуация, ние я потискаме и носим с години като скрито бреме, докато не започне тя сама да се надига.
Много хора казват „Опитвам да се справя, но не става. То е по-силно от мен.”.
Запомнете – нищо не е по-силно от вас, просто е непознато.
Отварям една голяма скоба. Тревожността е част от живота на съвременния човек, ние сме свикнали с нея, тя е навсякъде, важно е осъзнато да я стопираме.
“Добре, знам, че има война, бедност, престъпност, но аз отказвам да живея в тази вибрация”.
Направете си енергийна защита, помолете за помощ ангелите, носете си кристал за подкрепа, визуализирайте, че винаги сте защитени, обичани, подкрепяни, за да може да се смени вибрацията.
Ниската вибрация е един много сериозен навик. Излизаме с приятелки и се оплакваме от мъжа ни, отиваме в магазина и мрънкаме за високите цени или че някой ни е прередил, прибираме се вкъщи и слагаме фокус върху това колко много ни дразнят децата, минаваме през огледалото и си казваме колко не се харесваме, обажда ви се майка ви и й се карате защо е постъпила така и т.н. Колко от вас се разпознават?
Това е една въртележка от ниска вибрация, която е предизвикана от самите нас.
Много често хората се разболяват само защото са в грешна вибрация. А дори не го осъзнават!
Всеки иска да е здрав, да си гледа децата, да се радва на живота, а колко от нас си даваме достатъчно време за почивка? Често ли се вслушваме в нуждите на тялото и душата ни?
Когато започнем да ценим себе си, да се окуражаваме, тогава сменяме вибрацията и излизаме от безкрайния кръг на обида, травма, ниска вибрация и болести.
Умът работи с повторения, повтаряйте си нещо, дори и да не е така и съвсем скоро това ще стане ваша реалност.
И така постепенно качвате вибрацията и я държите висока. И когато идват предизвикателства, изпитания – ще минавате през тях по много по-лесен и щадящ начин.
Има изпитания и те са естествена част от живота. Най-коварно е, когато започнем да живеем във вибрация на вина. Когато правиш нещо без да знаеш, че е грешка, то е опит. Когато правиш нещо вече втори и трети път, знаейки, че не е правилно – тогава идва ред на професионалната помощ.