Всички сме чували вече за Ерата на Водолея, процес в който се намираме и сега, започнал според Дънов още през 1914 година, и продължаващ хиляди години напред.

В тази ера на новото, откриваме влиянието на мистичното като все по заемащо място в живота ни и, като че ли предопределящо бъдещите събития с ярък знак.
Дали не настъпва време на осъзнатост за нуждите, които имаме като физически тела?! Дали не се отделя като утайка всичко, което ни е било познато до сега, за да се избистрим и да видим през очите на другия своя собствен свят?!Възможно е вече това да се случва, дори да се чувства от повечето от нас.

Рамката, в която програмата ни поставя, може да носи на едни радост и достатъчност. Само че някои хора упорито може да искат да я прескочат и да сменят категоричните очертания на времето с други, по-разтегливи, и смесени с техните интереси, и нужди необходимости!

Нещо ме кара да се върна отново на утайката. От една страна тя е смятана за нещо, от което трябва да се освободим, от друга обаче, тя може да е нещо, от което действително се нуждаем .

Например, утайката на кафето или утайката на домашно приготвеният оцет от ябълки. Това са видове утайки с категорични ползи за човека.
Какво става като разклатим утайката? Тя се смесва със съдържанието и всичко става едно цяло, докато бушува движението на енергията. След като премине тази бурна фаза и нещата се поуспокоят настъпва отново рязкото ограничение на утайка, и останало съдържание, обикновено с бистър вид. Това ясно ни напомня, че не трябва да слагаме категоричен акцент на даден процес, тъй като той може да премине лесно от един вид в друг като и в двата случая има позитивен наклон.

Ако сме разклатили „бутилката“ и махнем капачката от нея, възможно е дори да станем свидетели на експлозия от чувства, стремежи и блянове, които сме стискали в нас и с решението, което сме взели да излезем от рамката.

Така тези чувства да са създали вече нов режим за нас, давайки ни възможност да упражним свободна вол. Сами да решаваме кога да станем сутрин, какво да направим през деня, и как да завърши той за нас. Обаче, може пък да ни харесва да сме „изпълнители“, такива, които няма да искат на “разклащат“ и да вадят навън от себе си емоции, които считат за натоварващи. Може да искаме да бъдем водени по пътя и някой да “светва лампата“ вместо нас всеки ден. Всичко това също е добре, щом изпитваме радост, когато сме в случването на живота си по този начин.

Нашите умове са с нас, за да ни пазят. Те не могат да ни направят богати, известни, различни, креативни и вземащи решения.

Обаче ако излезем от нашата комфортна зона и разклатим мътилката , ако махнем от раз, и капачката, и всичко стане едно…Тогава може да осъзнаем и видим как сме събудили и извадили на преден план смелостта и решителността.

Всеки един от нас има мечти, планове и стратегии за осъществяването им. Настъпва момент, когато пожелаваме да скъсаме връзките, които ни стягат така приятно в комфорта на това, което можем и лесно ни се получава. Това е знак, че искаме да направим нещо за себе си. Когато казваме, че не работим и не поставяме деня си в рамка от 09.00 ч. до 17.00 ч., вече сме готови да следваме успеха, нужен на нашият ум, за да му дадем това, от което той се нуждае.
Например, искаме да сме обвързани вече с определен часови работен ден. За да сме сигурни , че ще успеем в това, подсигуряваме три допълнителни заплати извън стандартните, и така нашият ум знае, че всичко е под контрол, и ние можем да се справим.

Стъпката, която ще ни отведе към изхода от програмата е свързана с въпроса колко ценим сами себе си.

Достатъчно добри ли сме за да вземем пари срещу труда си от другите?! Можем ли да си дадем възможност за допълнителни обучения, да вложим още повече в себе си и своето развитие?! Какво е най-важно за нас?! Дали да поискаме съвет от другите за нашите дела, за това как да постъпим в дадена ситуация?!

Най-добре е да разчитаме сами на себе си, защото ако попитаме 5 човека ще чуем поне 5 различни мнения. Един ще ни подкрепи, друг ще ни осъди, трети изобщо няма да разбере идеята ни. Промяната, към която се стремим ще дойде постепенно. Качвайки се на всяко ново стъпало ще изживяваме трудности, ще се сблъскваме с различия, но изграждането на новото в нас неминуемо ще ни донесе опит и удовлетворение . Възможно е да се появят и колебания, желания да се върнем обратно в старото си измерение, но трансформацията изисква всичко това като изживяване, и преминаването на следващ етап е зависимо от тези изменения.

Нещото, което със сигурност ще ни води най-добре по пътя е нашата интуиция.

Ако ние я развием и следваме ще стигаме до там, до където е най-добре за самите нас да сме. Трябва да се пуснем по потока, а не да вървим срещу течението.
Когато градим основа е добре да грешим, за да може да се научим как да постъпваме в бъдеще и да надграждаме. Най-важното е да обичаме, това, което искаме да развиваме. Тогава няма да ни се налага да поставяме рамка на съществуването си , а ще празнуваме всеки един работен ден. Нашият ум работи с нашите програми и ние сме тези, които трябва да кажем „не“ на страховете, да се впуснем в новото начало с любов и смелост.

Не мислете какво не сте направили вчера, а помислете какво можете да направите днес и утре!

Едно упражнение може да ни бъде от полза: нека да си пишем положителните и отрицателните мисли на един лист. Преглеждаме тези, които са ни показали, че това, което сме намислили няма да стане и почваме да разнищваме защо е дошла тази мисъл до нас. Търсим пътя за промяната и изграждаме нова невронна мрежа, казвайки си: „Аз мога да го направя“. Така се задвижват хормоните и настъпва промяната ни.
Животът ни не е една равна линия. Ние сме подложени на стотици предизвикателства ежедневно и е важно с каква вибрация, и разбиране подхождаме към тях, как ги приемаме като част от нашето развитие.

Много здравословно за нас би било, ако ние предизвикваме сами себе си, дори и да не сме били поставени в подобна ситуация отвън.
Не чакайте идеалният момент! Действайте, водени от стремежа на душата си тук и сега!

Подарък – видео по темата:

Автор: Пепи Дечева