Всичко е възможно!
В разгара сме на лятото и всеки прави или вече е направил своите семейни планове, и стратегии за почивка.
За много хора обаче, факта, че имат деца ги натоварва с допълнителни тревоги. Това води до напрежение и доза стрес, породени от това, че си налагат да изпитват именно тези емоци, като ги свързват с присъствието на децата си.
Ще споделя някои основни според мен аспекта, които биха ни насочили как да изживеем спокойно семейната ваканция.
Ето към кои теми би могло да е насочено нашето внимание:
В началото на планирането на нашата почивка е добре да се напаснем с нашите очаквания. Като например: дали ще работим дистанционно по време на ваканцията? Ще бъде ли семейството заедно през цялото време ? Има ли някое от децата по-специфични нужди? Ще се редуват ли членовете на семейството в грижите? Разчитаме ли на помощ отвън? Изисква ли почивката всичко да бъде планирано предварително или може да си позволим да действаме спонтанно ден по ден?
Като подходим с отговорност към предстоящото събитие и преценим добре динамиката на процеса от подготовката до края, със сигурност ще си дадем един добър старт. Да не забравяме да споделим ентусиазма и вълнението си с децата. Правим ли всичко с любов и търпение, нещата ще се наредят перфектно.
Да започнем най-напред със самата мисъл за почивката, дали нагласата ни е позитивна? Кое ще е мястото? Кога ще тръгнем? С какво ще пътуваме и колко време ще ни отнеме?
Реално, нека бъдем честни със себе си, ние се подготвяме като за война. Това е масова тенденция и именно тя предопределя енергията, заливаща всеки миг от нашата почивка. Пълен стрес и напрежение ни водят още от самото начало.
Ако ние предвартелно мислим, че отивайки там, ще започнат едни вируси, неразположения, капризи, изгаряния, болести и т.н., напълно вероятно е точно това да ни се случи. Ние сме кодирали посланието и сме го изпратили с ясна заявка какво ще стане. И ето как без да се усетим сме си създали програма, която започва да работи по гореописания начин. Ние вече очакваме нещо лошо да ни се случи. И това го създаваме ние, родителите. Децата не са проблема тук, а нашата нагласа е това, което ни пречи.
Разочарованието и изнервеността на родителите идва от това, че детето им не прави, това, което те искат. Не бива да очакваме те да бъдат наши изпълнители, а по-скоро да станем техни партньори. Въображението и изобретателността , привилегия на детската възраст, могат да станат наш водач и да провокират нашето въображение също.
Семейната почивка е отлично време децата да опознават и своите възможности. Да научат нещо ново, да избират как да прекарат времето си и ние, като техни родители трябва да им дадем свободата за да го направят. Нека им позволим да ни помогнат още с оправянето на багажа. Сами да решат, ако възрастта им го позволява, какво да вземат със себе си. Ако не е някаква изненада, може да разкажем на детето къде отиваме, да разглеждаме снимки от предишни пътувания и да споделяме всяка емоция.
Та как тогава ще имат възможност да видят нещо различно и да се срещнат с природата? Представете си колко приятно е заедно да събирате мидички от плажа, да споделяте парче вкусна диня, вечер да си разказвате фамилни истории и да заспивате усмихнати.
Съществен момент от планирането на ваканцията е и срокът, който си даваме за това. Всяка подробност като документи, билети, лекарства, важни лични вещи и пособия не бива да оставямеза вършене в последния момент. Това ще ни донесе допълнителен стрес. И неминуемо ще се пренесе, и върху децата.
Макар, че не отричам, че има известно очарование в спонтанното тръгване нанякъде, без много подготовка! Ако семейството има такъв опит всичко е чудесно!
Освен това те задържат вниманието си за много кратко време. Ако им подсигурим разнообразие, дългите пътувания ще минат по много забавен начин.
Ето и някои идеи за този момент: игри по време на пътуването – оцветяване, кръстословици, малки компактни настолни игри, може да попеете заедно като всеки се опитва да познае името на песента или изпълнителя. Гатанки, игри на памет, игри с цветове от заобикалящата ни среда или регистрационни номера. Може предварително да направим карта с начална и крайна точка на нашето пътуване. На нея заедно с децата може да отбелязваме специалните места, които са ни направили впечатление.
Ако всеки има отделна карта, накрая на пътуването ни ще бъде интересно да видим кой какво е отбелязал като интересно за него. Може да си разказвате различни истории и да им споделяте факти от вашето детство.
Така обогатявате заедно семейната история и традиции. Ако имате някой стар фотоапарат или камера, дайте го на децата като ги предизвикате да заснемат всичко, което тях ги е впечатлило. Това би им било интересно, защото е нещо различно от съвременната електроника. Развихрете креативността си, опитайте да влезете в света през очите на детето и ще откриете хилядите предимства, които носи той. Много лесно бихме могли да превърнем пътуванията и ваканцията в едно качествено семейно време. Забавлявайте се.
Истината е, че ако ние тръгнем с определна нагласа и желание от наша страна да бъдем заедно ще се насладим на щастливи мигове. Създайте спомени. За себе си и за децата ви. Така те ще следват този модел и занапред като възрастни ще ценят и ще се радват на своите семейни ваканции.
Не приемайте почивката просто като поредната локация и част от списък със задачи за годината. Това е времето, когато се презареждаме енергийно и споделяме общи емоции с любимте хора! И нека помним, че децата ни са нашите учители, нашето огледало.
Автор: Пепи Дечева